Косът, наричан още черен дрозд , е непрелетна пойна птица. Среща се и в България. Една от най-често срещаните птици у нас.
Физически характеристики
Представителите на вида са с дължина от около 23,5 до 29 сантиметра (9,25–11,4 инча), имат дълга опашка и тежат 80–125 грама (2,8–4,4 унции). Възрастният мъжки е с лъскаво черно оперение, чернокафеникави крака, оранжево околоочие и оранжев клюн. Клюнът потъмнява до известна степен през зимата. Възрастната женска е с опушенокафява окраска, тъп жълтеникавокафяв клюн, кафеникавобяла гушка и слаба петнистост по гърдите. Младият екземпляр е подобен на женския, но бледите петънца покриват и по-горните му части. Най-малките също имат пъстри гърди. Младите птици варират в отенъците на кафявото, а по-тъмните от тях са вероятно мъжки. През първата си година младият мъжки е с тъмен клюн и по-блед околоочен кръг.
Разпространение
В България — почти навсякъде, където успее да намери храна и подходящи условия за гнездене и размножаване. Из поля, лозя, зърнени насаждения, паркове, градини и др. У нас косът е постоянна птица. През зимата птиците от по-високите планински части се спускат в низините и равнините и се придържат в районите на населените места. През лятото се изкачват и над 2000м.
Начин на живот и хранене
Силно социализирана птица. Поради плашливостта си предпочита да живее на ята. Храни се със зърната на почти всички полски растения. Напада масово всякакви насаждения от овощни, зеленчукови и зърнени храни. Ако в близост има високи дървета, ятото се установява на тях и ако няма опасност налита и изкълвава всичко. Предпочита по-дребните зърна и плодове — пшеница, ечемик, ръж, череши, вишни, джанки, сливи. Особено предпочитание има към гроздето и нанася бързи и големи опустошения на лозята — особено след узряване на гроздовете.
Плаши се от хора в движение. Косът в днешно време се е приспособил към класическото старо плашило с шапка и ветреещите се ръкави, поради което се ползват други методи за сплашване, напр. силен, рязък пукот на ударени една в друга дъски. Опъването на мрежи над лозите по редовете е добро решение, но е доста трудоемко и скъпо. Останалите насаждения остават без защита, ако при тях няма непрекъснато човек.
Размножаване
Косът е моногамен вид и една двойка обикновено остава заедно до края на живота на единия от партньорите. Размножаването започва през март. Женската строи чашковидно гнездо от клонки, мъх, сено и листа, измазано отвътре с кал. Тя снася 3-5 (обикновено 4) синкаво-зелени яйца, изпъстрени с червеникаво-кафяви петънца, по-силно изразени откъм широкия край, с размери 2,9 х 2,1 см. Женската мъти 12-14 дни. Малките се излюпват напълно безпомощни, голи и слепи. Двамата родители ги хранят в продължение на около 2 седмици, след което те могат да напуснат гнездото. Родителите продължават да хранят малките до 3 седмици след напускане на гнездото. Често женската мъти 2 пъти за един сезон, като използва същото гнездо.
Средната продължителност на живот на коса е 2,4 год.
