Физически характеристики
Едра птица, с размерите на пуйка - мъжки 74–90 см; женски 54–63 см. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стебло или клон на дърво и да пострада.
Разпространение
Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 метра надморска височина до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. В последните години числеността му намалява заради унищожаването на естествения му биотоп и лова.
Начин на живот и хранене
През лятото се храни се с плодове, листа, насекоми и много рядко гущерчета и дребни змии, които търси по земята и единствено през нощта каца на някой здрав хоризонтален клон за да спи. През зимата се държи предимно в клоните на дърветата и се храни с игличките на белия бор и смърча. Често гълта камъчета, които са много важни за храносмилането му. Активен е сутрин и привечер.
Размножаване
Размножителния период започва през март и тогава мъжкият избира подходяща полянка където токува. Пристига привечер в района и надава няколко крясъка за да оповести присъствието си от клона на който ще спи. Призори започва самото токуване и го извършва или от клон на дърво или кацнал върху накой пън. Отвреме на време обикаля района на токуване където се събират женските и който е с диаметър между 50 и 100 метра. На моменти е толкова съсредоточен в ритуала, че престава да обръща внимание на звуците и движенията около него и става лесна жертва на хищници и ловци, заради това дълго се е мислело, че оглушава и това "оглушаване" е дало името на вида. Когато периода на токуване стигне пиковия си момент, мъжкия може да токува почти до вечерта. Глухарът е полигамна птица и мъжкият не полага никакви грижи за малките, по време на токуване понякога покрива до 3 женски за една сутрин. След това женските се оттеглят и приготвят гнездото си. Снася до 10 яйца с белезникавожълт цвят, много подобни на кокошите. Гнездото се намира на земята и представлява плитка ямичка покрита с клонки и пера. Женската мъти толкова упорито, че може да стане лесно жертва на паднало дърво или хищник, като ястреба кокошкар, вълк или дива свиня. В първите дни след измътването голяма част от малките загиват по ред причини. Както и при другите птици от семейството малките се излюпват добре развити и много скоро започват да ходят и да се хранят сами.
Допълнителни сведения
В много страни по света глухарът е ценен ловен обект. Може също така да се опитоми и да привикне с човешкото присъствие. Понякога ловци намерили гнездо с яйца или пиленце го отглеждат като дворна птица редом с кокошки и пуйки, които имат сходни навици при хранене и мътене.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Tetrao_urogallus
