• Птиците в България
    Птиците срещащи се в България
    Всеки вид с кратко описание, снимки и видео в естесвена среда. Снимки на местообитанията, които обитава.
  • Над 400 вида птици в България
    426 вида птици в България!
    Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици?
  • On-line определител на птиците
    On-line определител на птиците!
    Открий и познай птицата, която си видял.
  • Хиляди снимки на птици
    Хиляди снимки на птици!
    Над 4000 снимки на птици публикувани безвъзмездно от над 150 фотографа.
РАЗРЕДИ
НАГРАДИ
БГ Сайт на годината за 2009
Сайт на годината за 2009 в най-престижния конкурс БГ Сайт в категория "Образование и наука" в гласуването на Публиката.

Българският сайт "Птиците в България" бе номиниран за сайт на годината за 2008 в международния конкурс "Computer Space" в категория "Развлечение и хоби"

Разред Синявицоподобни/Coraciiformes, Семейство Пчелоядови/Meropidae

Обикновен пчелояд/Merops apiaster - Мъжка + Женска

Обикновеният пчелояд или Европейски пчелояд е може би най-красивата като многоцветие птица обитаваща в България. Тя е прелетен вид с изключително богато многоцветно оперение. Спада към семейство Пчелоядови от разред Синявицоподобни. Пчелоядът е защитен вид, числеността му непрекъснато намалява, но за щастие не е изчезващ такъв и все още не е включен в Червената книга, популацията му в цялата страна не надхвърля 27 500 индивида. Други различни от него видове от същото семейство са: по-рядко срещания в България, не така ярко пъстър, гнездящ и на равнинни места Зелен пчелояд, Вълшебния пчелояд (Рcheloiadis mishis prois), обитаващите Африка Белочел пчелояд и Мадагаскарски пчелояд, в Австралия - Пчелояд на дъгата - Merops ornatus (англ. Rainbow Bee-eater) и т.н. В северозападните български земи обикновения (европейски) пчелояд се нарича и "Благория".

Физически характеристики

Големината му с малко надхвърля тази на дрозда и може да достигне до около 200 грама, на дължина тялото му е 25-30см, има дълга черна човка заострена, леко извита надолу, с широк размах на крилете 35-45 см и топчести тяло и глава. Мъжкият е малко по-eдър от женската. Оперението на мъжките и на женските е еднакво, то е хармонично многоцветно - комбинация от ярко сини гърди с метален блясък, златисто жълта гушка, зелено коремче, с бяла лента на челото и тила и черни огърлици (огърлицата през зимата липсва). Крилата на пчелояда отгоре са оранжево тъмночервени и златисти, а отдолу кремави до пепелявво-сиви. Ирисите на очите му са оранжеви. При младите оперението не е така ярко, липсват огьрлица и удължени пера по опатшката. При ловуване често лети високо, планирайки с широко отворени криле, като от време на време прави бързи махове. Централните пера на опашката са силно удължени което му позволява да прави в полет харктерни резки завои. Лесно се познава даже ако лети на голяма височина по типичното за него члуликане с подсвиркващи звуци.

Разпространение

В цяла България, най-вече в Добруджа - Балчик, Крапец, Дуранкулак но и в Тракия - Момчилград, Мандренското езеро и крайбрежието край Бургас, в Северозападна България, въобще в ронливите пясъчни и льосовите брегове на Българското Черноморие, Дунав и притоците му, край Марица, Струма и другите български реки в местности със стръмни форми изградени от мека почва.

Най-голямата колония на пчелояди у нас е "Стената", разполажена югозападно от Тутракан. Там се намират големи гнездови колонии (по над 100 двойки), разположени на отвесни льосови стени. "Стената" е обявена е за Орнитологично важно място и защитена зона по европейската директива "Натура 2000". Подобна колония е "Фунията" в Северозападна България. Видът се размножава в широк ареал от Южна Европа и северозападна Африка до Северна Индия, но също и в Южна Африка. В България се среща из цялата страна в открити, сухи места в равнините и предпланините.

Начин на живот и хранене

Прелита от Южна Африка към средата или края на април. Отлита масово през август - септември. Тогава големи ята могат да се наблюдават, накацали по жици и дървета за нощувка. Прелетът понася трудно, средно от 3 отлетели от страната птици оцелява и се завръща само една. Живее на ята и лети на орляци от по 5—6 до 70 и повече птици. Пчелоядите са изключително социални птици, дори си сътрудничат при отглеждането на малките. Пчелоядът е насекомоядна птица. Пчелната отрова практически не му действа, поради което се храни предимно с жилещи насекоми - пчели, оси, рядко стършели, а и също с водни кончета, пеперуди, бръмбари и др., като хваща насекомите в полет, а в дъждовно време на входа на кошерите, лови и пчели-майки при сватбуването им. Според пчеларските легенди един пчелояд дневно може дневно да погълне няколкостотин летящи пчели, а за сезон за изхранването на един пчелояд са необходими 30-40 000 пчели, други пък сочат, че възрастна двойка улавя 10-12 000 пчели, но всъшност у нас достоверните научни проучвания са установили, че в стомахчетата на пчелоядите са намирани не-повече от 36 пчели, а също и водни кончета и остатъци от твърдокрили насекоми (П. Дренски и В. Величков), същевременно птицата унищожава и много оси, стършели и други насекоми вредители по пчелите и гони от пчелините по-малките от нея лястовици, скорци и други също хранещи се с пчели птици. При ловуване полета му е изящен и стремителен. Птицата лети сравнително високо, заедно, но независимо от орляка на който е част, подобно на лястовиците, като бързо променя посоката на полета си или застива на място крепейки се на въздушните течения, като не спира да издава характерните подсвиркващи звуци. Лови пчелите във въздуха по време на полет или изчаква жертвите си, кацнал по сухи клони на дърветата или електропроводи около кошерите. Пчелоядите могат да нанасат щети на пчелините, особено когато в края на лятото (август-септември) след излюпване на малките птици се събират на орляци за отлитане, както и напролет - при долитане в България.

Размножаване

Устройва гнездото си в направени от него дълбоки дупки, като избира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка растителност. В бреговете прави дълбоки до 3 м тунели завършващи в края с разширение (гнездова камера), в което се устройва гнездото. При липса на най-подходящи условия (отвесни стени) копаят дупка и в полегат склон (например в диги, насипи, пясъчни и подобни кариери). Гнезди на колонии по отвесни песъчливи брегове, най-често по черноморието и по бреговете на реки. Гнездовата камера е дълбока около 35 см и се издълбава с клюна от двете птици. Така направеното гнездо, при което мъжкият и женската изхвърлят около 2 кг пръст, се използва през целия живот на двойката птици. По време на гнезденето пчелоядите живеят като колония, в която всяка двойка се грижи за отглеждане на собственото си потомство. Женските снасят яйца през май и юни. Пчелоядът няма много неприятели, затова се размножава бързо. Женската снася от 3 до 8 бели яйца по 5-6 г всяко, които се мътяти от двете птици, и през юни и юли след 20 дни от тях се излюпват малките. След храненето им около един месец те могат да извършат самостоятелен полет и малките напускат гнездото на 26-31 дневна възраст. Женската снася още веднъж яйца, които се излюпват без мътене, поради топлото време и равномерната температура вътре в гнездата. По такъв начин от една двойка през лятото теоретично може да се достигне ято от 15 пчелояда. След гнезденето пчелоядите се събират на орляци и мигрират, търсейки храна. Когато такива орляци се установят за по-продължително време до пчелина, загубите могат да бъдат големи.

Допълнителни сведения

Тъй като се храни и с пчели в миналото, предвид закона за пчеларството от 1983 г., някои пчелари жестоко са разрушавали гнездата му (чрез засипване на входовете им, запушване и задушаване на цели птичи семейства по време на мътене на пиленцата (от края на май до 20 юни) като птиците са задушавани в гнездата им с напоени със сероводородни продукти парцали натъпкани във входа на тунелчето към жилището им, птичите семейства са живи погребвани като са запушвани изходите на гнездата им с топка трева и затъпкана пръст през периода на яйцеснасянето, когато възрастните нощуват в гнездата си, като запушването е правено вечер, след 20 часа когато птиците са са прибрали в дома си, а тревата се втиквала на дълбочина на не по-малко от 60 см и след това входовете са запълвани с пръст и утъпквани, също така са отстрелвани до 300 m вблизост от пчелините или са ловени (най-често с рибарски въдици и стръв от живи търтеи, като пред пчелина се поставят колове на които хоризонтално се обтяга тънка полиетиленова нишка на височина 2 m, на която се връзват отвесно голям брой къси нишки с прикрепени на върха малки кукички с живи търтеи). Днес птицата е защитен вид и такова бракониерство е сериозно нарушение, преследвано от закона и строго забранено и наказуемо деяние съгласно разпоредбите за защита на биоразнообразието. Понастоящем се практикува връзването на ленти от станиол и цветни материали на жици из и около пчелина които блестят, шумят и вееки се плашат и отблъскват птиците, но не ги увреждат. Видът е със статут на защитен по приложение № 2, чл.6 на Закона за Биологичното разнообразие (Видове, чиито местообитания подлежат на опазване). Видът е включен в приложение ІІІ на Бернската конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Видът е застрашен от изчезване в целия или в голяма част от неговия ареал. Това е вид, чието опазване и управление е обект на международното сътудничество и право.

На птицата са наречени село "Пчелояд" Крумовградско, част от по-голямото село Рибино, община Кирково, област Кърджали и близкият до него "Рудник Пчелояд" под връх Стръмни рид недалеч от шосето Момчилград - Крумовград, за който е издадена концесия включваща и добив на злато. На тях е наречено и геоложкото понятие - магматичния "Пчелояден дайков комплекс" възникнал през олигоцена включващ риолитови тела, риолитови дайки и латитови дайки. В околността на селото са открити тракийски находки от античната епоха, това археологическото находище също носи името "Пчелояд".

Куриози

По данни на списанието за нови технологии и комуникации Hicom military от 17.05.2012 Турция подозира, че Израел шпионира с обучени пчелояди околните страни.

източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Merops_apiaster

Find Birds in Bulgaria on Facebook
Къща за гости
Старото Гнездо
Маджарово
Голямата година
Всички европейски птици на едно място!
Всички европейски птици на едно място!
Посетете
Наблюдения на птици и природна фотография в района на Суха река. Къща за гости.
Полеви определител на птиците
Всички европейски птици на едно място!
 
Приложение за смартфони SmartBirds.
Приложение за смартфони SmartBirds.