Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в България.
Физически характеристики
Сравнително едра сова, доближаваща се до размерите на гълъб. Размахът на крилата е около 94—104 cm , дължината на крилото е 26—31 cm. Теглото и достига 360—650 g. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера — “уши”. Крилата са закръглени, а опашката е къса. Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки.
Разпространение
Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, източен Китай, Тайван и Корея.
В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н. в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н. в.
Местообитание
Горската улулица е постоянна птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в населени места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи.
Подвидове
Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида. Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:
S. a. aluco (Linnaeus, 1758) – Скандинавия, Централна Европа, Балканския полуостров
S. a. biddulphi (Scully, 1881) – Северозападна Индия и Пакистан
S. a. harmsi (Zarudny, 1911) - Туркменистан
S. a. ma (H. L. Clark, 1907) – Североизточен Китай и Корейския полуостров
S. a. mauritanica (Witherby, 1905) – Северозападна Африка
S. a. nivicola (Blyth, 1845) – Непал, Югоизточен Китай, Северен Мианмар и Тайланд
S. a. sanctinicolai (Zarudny, 1905) – Западен Иран и Североизточен Ирак
S. a. siberiae (Dementiev, 1933) – Централен Сибир
S. a. sylvatica (Shaw, 1809) – Западна Европа и о. Британия
S. a. willkonskii (Menzbier, 1896) – Палестина, Северен Иран и Кавказ
S. a. yamadae (Yamashina, 1936) – о. Тайван
Поведение
Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Гнездото си прави в хралупи на широколистни дървета, на височина 2—9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.
Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа две съседни двойки могат да са на разстояние 300 — 400 m, докато в България периметъра е около 1 km.
Хранене
Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките ѝ са сиви на цвят, дълги — 4—6 см и широки — 2—3 см.
Размножаване и развитие
Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.
Снася 4—5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след едни месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна — през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.
Значение за човека
Смята се, че е полезна като регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Strix_aluco
