Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.
Физически характеристики
Дължина на тялото 67 сантиметра. Размахът на крилете му достига 140-200 сантиметра и тежи 3 килограма.
Разпространение и популации
Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени.
Начин на живот и хранене
Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни - плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък.
Размножаване
Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.
Допълнителни сведения
Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Bubo_bubo
