Малкият орел е едра дневна граблива птица, срещаща се и в България. Съвременни ДНК-анализи показват, че малкия орел принадлежи към род Aquila, а не към Hieraaetus, както е в класическата систематика.
Физическа характеристика
Дължината на тялото - 47-50 см.
Размаха на крилете - 120-127 см.
Тегло - 750-1 000 гр, като женските са по-едри.
Има светла и тъмна фаза на оперението. При светлата фаза оперението отдолу е бяло с тъмни махови пера, а при тъмната фаза то е изцяло кафяво. И при двете фази оперението отгоре е кафеникаво с просветляване в задната част на покривните пера. Характерно е разсветляването на най-вътрешните 3 първостепенни махови пера, образуващи по-светъл „прозорец“ на границата с второстепенните.
Разпространение и биотоп
Среща се в Европа (включително България), Африка и Азия.
Начин на живот и хранене
Ловува основно птици, но също така и бозайници (с размери до див заек), гущери и др.
Размножаване
Гнездо — двойката винаги има няколко на територията си, като всяка година ремонира и използва някое от тях. Намира се на скален корниз или в короната на някое подходящо дърво.
Яйца - 2 броя.
Мътене — трае 37 дни. Малките напуска гнездото на около 53 дневна възраст.
Отглежда едно люпило годишно.
Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.
Допълнителни сведения
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)
На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BA_%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB