Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е едра дневна граблива птица срещаща се по нашите земи.
Общи сведения
Дължината на тялото - 110 см. Размаха на крилете - до 260 см. Тегло - около 7 кг.
Главата на Белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката е къса. Има бяла гуша и жълта човка.
Разпространение и биотоп
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.
Начин на живот и хранене
Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
Размножаване
Гнездо - по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо. Яйца - 1 брой/на година. Мътене - трае 48-53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца (юли-август). Отглежда едно люпило годишно. Моногамни птици.
Природозащитен статус и опазване
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)
В България е строго защитен вид(Закон за биологичното разнообразие- Приложение 3). Среща в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век.
През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг) популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина (Врачански Балкан, Ценрален Балкан, Сините камъни и Котленска планина).
В Софийския зоопарк спорадично се размножава една двойка, и се правят опити за подобряване на гнездовите условия. Успешното размножаване в Зоопарка ще подпомогне проекта за връщане на вида в старите му гнездови находища.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Gyps_fulvus
