Морският орел е едра дневна граблива птица срещаща се и в България.
Физическа характеристика
Дължина на тялото - 80-100 см.
Размах на крилете - 210-265 см.
Тегло - 3,6-6,8 кг.
Има възрастов диморфизъм. Възрастните са сиво-кафяви с почти черни крила; главата и шията са белезникави; клюнът е масивен, жълт, на върха силно извит надолу; опашката е къса, заоблена и бяла. Младите птици са по-тъмно оцветени,с тъмни опашки и черен клюн. Задния ръб на крилата е дъговидно извит и назъбен; главата силно източена напред.
Разпространение и местообитание
Среща се в Европа (включително България) и Азия, от тундрата до пустинните области, на територия с ширина около 3000 км. Има малка популация на югозападното крайбрежие на о. Гренландия.
Обитава райони около реки, езера и морски басейни и океани, богати на храна (риба и водолюбиви птици), с високи дървета. През есенно-зимния период се среща и край изкуствени водоеми – язовири, рибарници и други.
Териториални птици, младите са скитащи, но между петата и десетата година се установяват на определено място. Ловува на сушата и водата може да залови и вдигне във въздуха риба или друга плячка с тегло до 8 кг. Плячка на морския орел стават предимно едри риби, гъски, лебеди, жерави, патици, зайцевидни, малките на тюлените. Понякога отнема плячката на орела рибар и други рибоядни птици. Преследва и гмуркащи се под водата птици.
Размножаване
Гнездо — двойката винаги има няколко на територията си, като всяка година ремонира и използва някое от тях. Едно достатъчно старо гнездо, може да достигне 5 м височина и 2 м диаметър. Намира се в короната на някое подходящо дърво или на скален корниз.
Яйца - 2 (много рядко 3) броя, бели на цвят, с дължина 75 мм.
Мътене — трае 35-42 дни. Женската мъти по-голямата част от времето, но периодично е сменяна от мъжкия. Малкото напуска гнездото на около 70-90 дневна възраст.
Отглежда едно люпило годишно.
Моногамни птици, особено в гнездовата си територия.
Полова зрялост настъпва на петата година и на десетата окончателно добива външния вид и оперение на възрастна птица.
Природозащитен статут
Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)
Европейската популация в последните години достига 5000 - 6000 двойки. В западна Европа е практически изчезнал, въпреки непрестанните опити за реаклиматизацията му. Основни заплахи за морския орел са загубата на местообитания, причинена от пресушаването на влажни зони и индустриализация, човешкото безпокойство, използването на отровни примамки и др.
На територията на България изключително рядък и защитен от закона вид.
източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BB