Много харесвам фантастичната филмова поредица “Planet Earth” и благия глас на Дейвид Атънбъро. Точно от този филм научих за харисовите мишелови и уникалното им групово ловуване. Никога не съм и подозирал, че ще наблюдавам подобно поведение на нашенски птици и че дори ще мога да заснема събитието.
Последните дни на януари 2010. Леден северен вятър, -10 С, но температурния калкулатор, който отчита влиянието на вятъра го приравнява на –15. Разхождам се покрай река Дунав по крайбрежната алея. Камерата е в мен, но без батерия – сложил съм я на топло във вътрешния джоб. Две сиви врани се мотаят близо до мен, което ми прави известно впечатление, че пренебрегват нормалното безопасно разстояние до човека. От някъде се явява мъжки кос и се бухва в снега на 4-5 крачки от мен. Снегът сух и дребнозърнест, като пудра захар. Косът започна да си прави снежна баня. Черната птица с ярката си оранжево-червена човка и околоочието, снежната пудра хвърчи наоколо, а аз стоя глупаво с камерата и не мога да фотографирам тази красива сцена, щото батерията е на топло в джоба. Изведнъж една тъмна вихрушка се изсипа върху коса и го заби в снега. Сива врана, една от онези двете, които се въртяха наоколо. Късно сложих батерията, но все пак видях, че косът се измъкна и се скри наблизо в една туя. Не съм най-интелигентното същество, което обитава Земята, обаче разбрах, че двете врани кроят нещо. Едната кацна на едно дърво близо до туята, другата зае позиция на понтона, към който е прикрепено речното корабче за разходки “Балканска принцеса”. Погледите им вторачени в туята. Минаха 3-4 минути, през това време им направих някой-друг кадър.


Не ми обръщаха никакво внимание. Косът се обади тревожно от туята, изглежда и той усети каква шапка му се крои. Ето че излетя от убежището си и синхронизираната атака на ловците започна.



Едната врана го подгони директно, докато другата – тази от понтона - се опита да го пресрещне и точно тя успя да го хване с човка за крилото. Косът пищи, враната държи здраво. Улисани в борбата ловец и жертва се оказаха над Дунава. Косът удари силно с крила, загуби стотина перца и се откачи от човката, но падна в ледените води на реката. Враните се засуетиха над него, но твърде предпазливо, след което сякаш загубиха интерес и кацнаха на върха на дървото.








Реката понесе безжизненото тяло на жертвата. Огледах, огледах и реших, че това беше всичко. Пилето се отдалечи надолу по течението на 20-30 м и изведнъж оживя. Страхотен гявол излезе коса – правил се е на умряла хлебарка за да излъже враните. Хукнах надолу, за да мога да продължа наблюдението. Птицата трепкаше отвреме навреме с крила , почиваше и пак действаше с крилата. И постепенно започна да се приближава към брега. Вече приближи до брега и виждах спасението му, когато враните пак долетяха и заплашително се задържаха във въздуха над жертвата. Косът пак се направи на умрял. Силното течение на реката го дръпна пак навътре. Вече не можех да го следвам, навлезе в район с шлепове и понтони. Стотина метра по-надолу по реката видах как се събраха с крясъци сребристи чайки и след малко всичко утихна. Косът стана жертва на сребристите чайки, които и друг път съм ги виждал да убиват пойни птици покрай брега.

Охо, тва вече е наистина интересно наблюдение, аз съм виждал жълтокрака чайка с лястовица в човката, сойки как ловуват домашни врабчета, но не съм и предполагал, че сивита врани са такива хищници

Миналата година май месец храних гълъбите през прозореца и дойдоха врабчета а с тях и едно скоро излязло пиленце от гнездото.Както си ги храна и изведнъж една сврака връхлетя върху пиленцето и го уби,а в това време другите врабчета буквално връхлетяха върху свраката и замалко да я повалят от клона но тя избяга.На свраките гнездото беше доста близо и малките бяха излязли от гнездото вече.

Стана вече почти месец, откакто по-системно взех да наблюдавам героите на моя разказ. Вътрешно съм убеден, че е една и съща двойка. Въртят се изцяло в същия район край реката. Днес случката се повтори на 100%. Жертвата бе дребен хищник, оприличих я на ветрушка, но може да е и друга дребна соколова птица. Едната врана я подгони над Дунава. Другата я пресрещна странично. Дълго преследваха жертвата, на моменти имаше лек контакт с преследвачите, но до фатален изход не се стигна. Накрая ветрушката стигна до пълно изтощение и намери спасения в гъстите клони на вечнозен тис край брега. Вероятно враните са постоянни партньори, които са се специализирали в този вид ловуване.

Не точно за коса ок съгласен но да видиш как врани,гарги,гарвани и други вранови птици летят и гонят,нападат соколи и ястреби врабчари е честа случка но не да ги изядат ами просто така ги дразнят и сега пролетта особен като почнат да гнездят "омразата" им се засилва още повече.Също така и към нощните грабливи птици.

Рано сутринта минах по кея, страхотен северен вятър, почти еднометрови вълни в Дунава, - 5 градуса по Целзий. Три-четири скорци, заблудени от "глобалното затопляне" търсят отчаяно храна на брега между речните чайки, точно в района на враните-бандити. И тъкмо си помислих, че скорците рискуват да го отнесат, когато разбойниците приложиха същата групова ловна тактика. Неуспешно, но впечатляващо,въпреки очакването да се случи:-)